Днес на улицата сляпа

видях аз млада жена.

Продаваше бели цветя.

Ръцете ù галеха скрито

малките слаби стебла

и техните кротки,

обвити в тъга - зелени,

все още живи листа...

Пееше милата тихо,

с глас - флейта златиста...

Меден глас,

пълен с много тъга:

 Моят татко без дом ме остави!

Остави белег -

живот без мечта!

Цял живот все някого чакам!

Някой да стане мой кротък

и силен баща!

Да погали косите ми нежно

и да целуне челото ми с устни,

бдящи зорко над мене в съня...

На птица аз станах...

Плахо стояща на клонче сега...

Птица съм -

тъжна жена.

Плаче душата ми -

клета сестрица.

Бяла и светла душа.

Аааахх, татко мой мили!

Знам, плачеш и ти с мене

там горко сега!

Цял живот блъскам по чужди врата!

Цял живот някой мен ме подмята!

Като ненужна

стара вещ.

Непотребна в деня!

Знам, криеш свойта глава!

А твойта клета дъщеря по улиците се скита!

Скитам се сиротна една

и всеки мъж ме подритва!

Всеки ме опитва с грозна ръка!

Татко мой мили!

Защо се случи всичко това!?

Твоето дете да го ритат

нечестиви мъжки нога!

Нали уж птица съм тиха!?

Нали уж

кротка съм бяла жена...

Днес на улицата сляпа

видях аз млада жена.

В нея аз мене видях!

Една птица на клонче прикрита.

Клонче с бели цветя.

Пораснали в мойта градина.

Една градина бездомна -

белег жив.

В Живот без Душа.

11 март 2010 г.

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:3317a5b7