22 ago 2014, 23:19

Безкраен поток

  Poesía
497 0 0

Безкраен поток

 

Пръстите потръпват.

Бузите хлътват.

Устата пресъхва.

Студен вятър лъхва.

 

Сърцето се вкочанява.

Душата от страх се смразява.

Дарбата изневерява.

Наоколо се вдига врява.

 

Ала вътре цари гробна тишина.

Сърцето живо го яде вина.

Душата трепери,

неспособна криле да разпери.

 

Ръката започва да конвулсира.

Сърцето от агония спира.

Пълен мрак настава.

Човешкото потъва в забрава.

 

Изведнъж сърцето започва лудо да бие.

Умът всеки детайл от чудодейния извор иска да изпие.

Пръстите лудо започват да се движат,

спрели раните от пресъхналостта да ближат.

 

Внезапно тишината си отива.

И светлина душата облива.

Вината сърцето оставя на мира.

Нещо го кара изненадващо да започне да спира.

 

Нещо обгърнало е всички сетива.

Прежда има вече. Трябват само плетива.

Магията като бушуващ огън

от зенита си извира.

 

Готова е в реалност да се превърне.

Щастливец да стане всеки, който я зърне.

 

Затишието потънало е в забрава.

Докоснат е човекът отново от вечната жарава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никол Каламбър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...