БЕЗНАЖДНОСТ В ЛЮБОВТА
О, тежко ми е… Аз не крия…
Не виждам твоята любов!
Как исках в тебе да открия,
приемника на моя зов!...
Очите ти към мен не гледат.
И аз не виждам в тях възторг…
Край мен си като сянка бледа...
Ти с мойте чувства влизаш в спор!...
Стоиш ти, каменно студена!
Не виждам в тебе порив нов…
О, от какво си наранена,
че се отказваш от любов?!
Не чакам нищо, не очаквам?!
Не можеш да обикнеш мен!
Агонията се протака!
А аз оставам наранен…
© Христо Славов Todos los derechos reservados