28 may 2010, 14:51

*Безпътна*

955 0 0

*Безпътна*

 

Разписвам се, но този път хартията е празна
и сякаш огледало е, и ме следи.
Такива спомени безбройно много пазя,
но никога така не ме боли,
както ме боли сега и се разкъсвам
от напиращи бръсначи - моите сълзи.
Вчера беше тук, а днес си тръгна.
Пак изгубих твоите следи.
Но ми писна все безпътна да се скитам.
Да умирам при сбогуването всеки път.
Аз ли... аз ли съм сега безпътна?
Тишината ме убива с тихия си звук.
Пиша ли, не пиша ли? Боли ме,
а сърцето ми мелодията своя пак крещи.
Че това, което е, сърце ли е, кажи ми?
Не, не е. Отдавна се разби...
Но защо тогава тишината го прорязва
и последният от тебе тъжен звук?
"Сбогом... Аз не ще те вече пазя"
Ти не ще, но аз ще бъда вечно тук...
сякаш съм без тебе някаква прашинка,
а вятърът е толкова жесток.
И без теб към нищото отлитам...
Всъщност аз съм нищо без любов.



Посветено

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...