Безсъние в лятна нощ...
Във лятна нощ задушна и безсънна
Безветрието дреме по листата,
а сенките размърдват се из тъмното
щом иззад облак изпълзи Луната...
Далечен гръм от самолет прелитащ
със песента се смесва на щурците,
въртиш се във леглото и опитваш
да си държиш затворени очите...
Тъй мислите се мъчиш да прогониш
и във съня сега да им избягаш,
но той подплашен скача от балкона,
а мислите за гърлото те стягат.
И във нощта безсънна и задушна,
и въздуха по-рядък ти се струва-
въртиш се сам, възглавницата гушнал,
а тялото ти във потта си плува...
Натрапливо комар край теб жужука
и стряска те от душната омая-
подплашени и мислите от тука
във тъмното отлитат да блуждаят...
... Лежиш си тъй в леглото и не знаеш:
ти сам ли се въртиш, или Земята-
не знаеш и ще съмне ли накрая,
и колко ли ще трае Тъмнината...
Коста Качев.
© Коста Качев Todos los derechos reservados