Благодаря ти, ден, че не отмина
край мен незабелязан като дим,
че не стоях за жалка милостиня
с протегната към тебе длан!
Благодаря ти, ден, за хляба месен
от зърното, което аз посях,
на грозде бисерно нектара сочен,
със който жаждата гасях!
Благодаря ти, ден, че подари ми
на ласки южни аромата
и с истинско приятелство дари ме,
с което ме направи тъй богата!
Благодаря ти, ден, че не отмина,
като незабелязан вятър тих!
Благодаря ти, ден, че вдъхнови ме
и любовта си да превърна в стих!
Таня Иванова
© Таня Ив Todos los derechos reservados