Полегнал на лакът върху пряспата на януари
Залеза блести с доволна усмивка…
На щастливец…
Неродените деца на Изгрева на топчета играят,
скрити някъде в простора,
а безсъници разстилат своите миражи
и нереалната им плът се гъне по неравностите на безкрая…
Приютена в залива на лятното ми рамо,
отдала се на нежната тъга – очакваш устните ми…
И ме караш да се чувствам почти велик…
Един позабравен герой на Дюма…