15 jun 2008, 14:24

blue monday

  Poesía » Otra
688 0 6
ирене
докато рисуваш по стъклата пеперудите
и сълзите ти се стичат на вади по четката
толкова пурпурносиво правиш
и някакси лимоненочерно
смесваш боите по краищата на деня
а чай от маргаритки те чака
в гостната
и не питат много любезните съседи как си
защото те виждат нощем как бродиш безплътна по
върховете на дърветата
и не вярват на очите си
а цялата предишна лудост
заключи в сребърна касетка на тоалетката
до парфюма с пухената дръжчица
и гребена от слонова кост

ирене
господин ернст ви очаква в трапезарията на чай
укрепвал здравето казват
пък спрете да подрязвате краищата на розите
всяка сутрин
на петия ден все ще увяхнат
господин ернст ще се погрижи за вас
ще ви купи от града нова шапка,онази дето видяхте в каталога,
получен по пощата
и нови бои ще ви донесе,да продължите заниманията си
само не разбирам,ирене,защо все са разкъсани тез криле на вашите пеперуди
нима никога няма да полетят в небето...
доктор шмидт каза да не се претоварвате

ирене
докато шиеш бодове по платното
на лилавото,моля те спри да плачеш
защото сълзите мокрят допълнително листа и той се скапва
пък нали искаш изложба...
макар че кой ще си купи пеперуди с разкъсани криле
все оплескваш нещата
нали ти казах вече да спреш да плачеш
няма смисъл от тези сълзи
само се разстройваш допълнително
доктор шмидт нали ти каза да си взимаш редовно лекарствата
а ти какво правиш?
губиш си таблетките из цялата къща
и после се налага бригита да мете непрекъснато розови хапчета
изпод леглата
вчера ми се оплака
хайде...ето ти чаша вода,просто преглътни внимателно
ах,виж какъв слънчев ден е навън
да излезем на разходка
ще вземем платното с нас,тамън ще изсъхне по-бързо

ирене
гласовете ти причиняват болка
четките се превръщат в гори
боите в море
потъваш
безкрай
с розите в джоба си
все откъсваш някоя пъпка и я пъхаш в джоба си
за късмет
и вече спираш да питаш
ограждаш с мълчание рамките на пеперудите
и ги обичаш
та те са твоите пеперуди...

ирене
вие знаете дорбе колко е важно да се грижите за себе си
как очаквате да се подобри вашето състояние ако
не го правите
ето,аз ви давам рецепта
и очаквам от вас само редовно да излизате на слънце
и да не се претоварвате с работа
аз разбирам че обичате тези ваши странни рисунки
но не бива да съсредоточавате цялото си внимание там
добре би било да се забавлявате,
да се срещате с хора
ернтс е така грижовен с вас
той е прекрасен млад мъж и вие един ден
ще му родите толкова много децича
не унивайте
хайде,затворете очи и ми разкажете последния си сън

ирене
короните на дърветата
дето крият всеки спомен от миналото
и шарените топки
и онази музикална кутия с малката балеринка
която спираше на петото си завъртане за две секунди и после пак
продължаваше крехкия си танц
колко часове прекарваше да си представяш
себе си в ролята на нея
заместваше я успешно
вписваше се в металния звук на мелодията и
въртейки безспир ключето
и визираше короните на дърватата
и спомените си в тях
като в безкраен кръг,докато загубиш свяст
и представа за реалното
и просто заспиш


ирене
чаят ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • защо все са разкъсани тез криле на вашите пеперуди
    нима никога няма да полетят в небето...

    ще вземем платното с нас,тамън ще изсъхне по-бързо

    ограждаш с мълчание рамките на пеперудите

    гласовете ти причиняват болка
    четките се превръщат в гори
    боите в море
    потъваш
    безкрай
    с розите в джоба си

    и ги обичаш


    в безкраен кръг,докато загубиш свяст
    и представа за реалното

    * * *



  • Казвам без страх: "Сбогом черен понеделник"!

    Идейна и яка, както обикновено!

    Ave

    П.П. Явно инверсия при набора: "ернТС е така грижовен с вас".

  • ухае на отдавна
    чаят изстина
    иде ми да крещя... кееееефффффф

    п.п. как го правиш, а?! никому няма да кажа, обещавам!
  • Тук съм...за чая от маргаритки в гостната...
  • !!!
    много интересно!много!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...