Ти просто ще си моя слабост,
моят сън и моят блян.
Ако някога посмея да съм храбра,
то в ада ще ме чака най-топлият казан...
Чувствата ми - те просто избледняха,
замених ги за срамежливо безразличие,
добре е, че поне по бляна аз не страдам,
запазих нужното за случая приличие.
Добре е, че чувствата с времето изстиват,
щастлива вече - няма да се крия в страх,
ти, блян, ще си останеш в мен завинаги.
За повече не смея, чувствата пораждат смъртен грях...