5 oct 2011, 13:28

Боб

  Poesía
821 0 7

Питаш ме какво ще сготвя

в този кулинарен стих?

Боба, правя го страхотно.

Много с него нагостих.

 

Грабвай лист и химикалка.

Слагам тенджера с вода.

В нея са зърната малки,

киснат се от вечерта.

 

Ще отворя една скоба

за най-шумната храна

(газове създава много,

както депутат - лъжа).

 

За да нямаш ти проблеми,

обели го... Доста труд!

Със подправки овкуси го.

Задължително е - лук!

 

И тогава ако "ревне",

след като го хапнеш ти,

поговорката е верна:

Вълкът козината си мени!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....