5 oct 2011, 13:28

Боб

  Poesía
818 0 7

Питаш ме какво ще сготвя

в този кулинарен стих?

Боба, правя го страхотно.

Много с него нагостих.

 

Грабвай лист и химикалка.

Слагам тенджера с вода.

В нея са зърната малки,

киснат се от вечерта.

 

Ще отворя една скоба

за най-шумната храна

(газове създава много,

както депутат - лъжа).

 

За да нямаш ти проблеми,

обели го... Доста труд!

Със подправки овкуси го.

Задължително е - лук!

 

И тогава ако "ревне",

след като го хапнеш ти,

поговорката е верна:

Вълкът козината си мени!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...