Боецо

Дали ще бъдеш нещо в живота мой?
Дали с теб бих намерила покой?
Ще ме влюбиш ли в себе си,
както и в черните ти очи?

Ще ми сваляш ли звездите от небето,
ще милваш ли сърцето ми където
ранено е и за нежността копнее -
обляно в любов иска то да живее?

Дали би могъл в мен да се влюбиш
и да те е страх да не би да ме изгубиш?
А аз ще успея ли сърцето си за теб да отворя
и на очакванията ти за мен да отговоря?

Ще бъдеш ли моят силен мъж,
който за мен ще се бори? Дръж!
Позволявам си, с наивност на дете
да поема път към тебе.

Ти усмихваш се, когато сме двама.
Знам,че искаш да бъда твоята дама.
Казваш, че си истински със мен,
а дали ще се имаме някой ден?

Не си от принцовете с белите коне,
мъжкар си, боец поне.
Не обичаш да говориш празни приказки,
хората обичаш с теб да бъдат истински.

От никого да зависиш не искаш.
От мен нищо не изискваш.
И това харесва ми, боецо!
Улови мислите ми, ловецо!

А аз какво ли мога да ти дам, не зная...
Искам душата ти първо да разгадая.
Привличаш ме с нещо тъй силно,
че започвам да те гледам аз безсилно.

Но ти няма да ме получиш без борба,
макар и да пиша за теб творба.
Бори се, борецо, ако е по силите ти!
Дали си заслужавам, ти прецени!