27 sept 2017, 22:24

Боледува душата

  Poesía » Otra
966 0 9

Младостта я изпуснах,
недей ми намига,
не ще ме догониш
и без въздушни целувки!
За мене те са проклятие.
Сниши се небето,
само детството чисто
като облаче бяло,
закачливо блести
със онази рокличка пъстра,
обуто в сандали
къдрокосо  и тънко,
като млада върба,
със мечок от парцали
и герданче мъниста...
Овълчи се душата
от онази звезда златолика,
дето вече не свети –
лицемерно-фалшива,
егоистично-проклета, 
но ме ръгна в сърцето.
Боледува душата... –
истинските звезди са далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...