20 oct 2006, 23:01

Болката, заради която си отидох

  Poesía
1.1K 0 0

Умирам ли? Или пак сънувам...

Не... усещам, че „тя” излита...

тя, душата ми, която беше останала след всичко...

беше чиста и бяла и искаше да лети...

Чувствам се празна...

Тъмнината обхващаше всичко останало...

...обхващаше тялото ми, изстиващо постепенно...

Очите... ставаха прозрачни...

И виждаха всичко еднакво... мрачно, безнадеждно...

Мисля ли пак... или мечтая...

а може би просто сънувам...

или живота ми минава ей така, през съзнанието...

Спомените са толкова много... и лоши, и прекрасни,

но искам да забравя,

да забравя всичко, през което минах,

което преживях и успях да изпитам.

Да си отидат чувствата,

заклещени в сърцето,

което  спира бавно да тупти...

Искам да си отиде болката,

искам да си отиде любовта,

искам да си отиде щастието, радостта,

да си отиде спомена за всички, които обичах,

да си отиде омразата, страданието...

...Искам да си отиде всичко,

което съм затворила в себе си...

Искам да се събудя и всичко да е било сън,

и да не помня нищо от преди.

Да бъда нов човек, и да градя нов живот...

Но не аз сега умирам и това няма да е сън...

Тялото ми вече е студено,

А очите ми... са притворени и напълно празни...

Сърцето ми... то удари за последен път...

Но къде ще отиде тя...

чистата ми душа, която вече отлетя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...