Болно, но здраво носи...

"Болно, но здраво носи..."   Болно, но здраво носи българското сърце, но сянката на унижението и мракът вече не може да я скрие, болно, но здраво българина носи се, лежи по течението на безхаберието, дори не ще да шавне, болно, но здраво отново укрива се, стои толкоз мирно, чака някой да му каже късно е, болно, но здраво говори само в минало, но от този поминък реално всичко си е заминало, а болно умираше, а здраво го взимаше,  по онези чукаци и върхове ползваше го като оръжие, болно е туй поколение, а здравото отдавна почвата пои, кръв и пот даде, острието не го уплаши, гърди пред него строи,  болно, но здраво няма и да има, щом с поглед празен  народът на всичко кима, болно е това, че здраво необмислените са нашите дела, от които капят дори страниците от учебниците ни от срамота, болно, но здраво мислещи не сме ние, питате ли се и вие, болно, но здрав пример как да дадем, като всеки от собствен е отвратен, болно, но здраво дали заплюли са ни те- будителите и апостолите през онези дълги дъждове, болно от душевна сиромашия, здраво е потънало човечеството до шия, щом с лакомия се слави и самият светия, болно, но здраво налива се в гърлото широко, да почувства свободата без удръжки дълбоко,   болно, но здраво патриотите намаляха, не са онази дузина, сега двамина или малцина, какво значение има като са в чужбина, болно гледам, здраво заробихме духа си, а не сме използвали силата под ръкавите си,  болно те моля, здраво ринеш кал по паметниците ни светли, които на малки чети са търсели свободата да ти поставят в шепи,  болно е, със здраве, Българийо, дали да те поздравя, страх ме е утре дали новата ти рожба да преброя, болно, но здраво носи българското сърце, но и то постепенно от ръжда рони се...   2015г.   третият