29 jul 2006, 17:57

Бяла

  Poesía
1.3K 0 5
Бели пердета се вляха
в един мой вчерашен сън-
преминаха като тихо
и влажно стенание,
бяло,по-бяло
от всеки един благослов...
Тиха молба,зад пердетата,
зад белите,светлите дни-
аз помня мечтите,надеждите,
пожелавам ги днес,
завещавам ги утре
и нека светът ме запомни
такава...
Бели пердета,бели мечти-
колко малка-голяма е
тишината...
аз отлитам от себе си,
от съня си-
и накъсвам моята
мъничка,глупава сянка,
накъсвам я,
само защото не е била
бяла....
Дървета с червени листа
ме връщат в деня-
отдавна е прах всичко....
само онези бели пердета
ми шепнат
за светли и нежни мечти,
които самата забравих,
и светло е всичко,
колко е светло
в съня ми от мед и зора-
даже сянката ми разкъсана-
там е бяла,
по-бяла,
по-бяла.......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Кожухарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...