Бялата врата

Отвори ли се пак вратата бяла,

погледнеш ли ме, жалък и студен,

разбирам, че в сърцето ти е влязла

поредната, без никакъв проблем!

Обръщам аз гърба си и се смея,

усмивката лъжлива е, но знай,

сърцето вътре в мене е сразено,

душата - наранена е докрай!

И колкото и пъти да се връщаш,

през бялата врата, ти запомни,

че винаги сърцето наранено 

ще те посрещне и ще ти прости!