24 jul 2007, 13:59

Бъди ми ти ...

  Poesía
742 0 7
Липсваш ми в леглото!
Защо така си тръгна?
Лятото отмина!
Защо така се ти обърна?
И не погледна дори за миг назад?
За да видиш моите сълзи в мрака.
Защо така си ти отиде?
Защо поне не ми го съобщи?
Просто затвори ти вратата
и разби ти моите мечти.
Липсваш ми, нима не вярваш?
Всеки ден копнея аз за теб.
Под лунна светлина или под слънце ярко,
бленувам твоите ръце навред.
Върни се, поговори със мен,
нека това не бъде края.
Добре, не си ти влюбена в мен.
Поне бъди ми ти приятелка до края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
  • интерпретации най-разни и разнообразни - какво и защо, е провокирало емоциите ти,си знаеш най-добре ти.
    поздрав!
  • е аз съм оставил всеки да го разбира както си иска, това е идеята
    а за това което разправят, чесно да си кажа незнам, "разни хора, разни идеали" ;]
  • писателче (Светослав Иванов) 24-07-2007г. 14:58
    цитат:
    "...Липсваш ми в леглото!"
    както и :
    "...Просто затвори ти вратата
    и разби ти моите мечти..." обясняват цялата ти драма.

    незнам възрастта им ли значение, но малко повърхностно приемаш, и твърде буквално тези редове. сигурен ли си че това изразява драмата ми
  • Тъжен е стиха ти!
    Но след любов - приятелство... трудна работа!

    Можеш да го преработиш, ще се получи по- добре!
    Поздрав и успех!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...