7 jun 2007, 16:40

Българите май сме на изчезване

  Poesía
940 0 12
Българите май сме на изчезване...
Все по-рядко родна реч се чува...
Ако по статистика изследваме -
всеки друг в България царува...

Как така? Тук всички равноправни сме!
Мои-твои, всички сме във кюпа.
Кой е чужд и кой е по- от нашите -
всеки свойта супа си я духа...

То, модерно вече стана времето...
Мъж със мъж... Жена с жена живеят...
За да стане по рецепта бебето -
двата пола трябва да се слеят...

Де ли да се срещнат двата пола,
като от компютрите не стават?
Мигар ще си вкарат автогола,
кат' едвам със себе си се справят?

Даже без война си се избиваме,
щом газта настъпи всеки гащник?
Пътьом, като кучета умираме,
без да трябват бомби и калашник...

Българите май сме на изчезване...
Тук-таме по някой още шава...
Утрешният ден с ръка преследва ме:
"Госпут здрави, Каку, да ти давъ!"...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...