12 jun 2011, 23:20

България 

  Poesía » Civil
447 0 3

 

Аз съм там и гледам моята страна.
Аз виждам полето и Балкана.
Аз виждам реките и морето.
Виждам и част от моята страна,
която с реки от кръв бе отнета,
един народ свободен бе поробен,
една част от моето сърце-разкъсана...
 Затова съм аз роден -
да браня моята Родина,
 да бъдем свободни, а не роби,

че българинът робство не търпи...
Той по-скоро ще умре!
България да пазя аз до сетен дъх,
страната си свободна цяла аз да видя,
с гордост трибагреника да развея,
горд да бъда, че съм българин, па ако ще да умра!
На България обричам своята съдба!

© Траян Черноземски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Поостържи" малко тоя стих! А иначе - идеята е хубава.
  • остави че е недоклепано стихо
    ама това

    че българинът робство не търпи...
    Той по-скоро ще умре!


    ... аре, ще съм пас
    приемаме че е така
  • Поздравления!
Propuestas
: ??:??