Аз съм там и гледам моята страна.
Аз виждам полето и Балкана.
Аз виждам реките и морето.
Виждам и част от моята страна,
която с реки от кръв бе отнета,
един народ свободен бе поробен,
една част от моето сърце-разкъсана...
Затова съм аз роден -
да браня моята Родина,
да бъдем свободни, а не роби,
че българинът робство не търпи...
Той по-скоро ще умре!
България да пазя аз до сетен дъх,
страната си свободна цяла аз да видя,
с гордост трибагреника да развея,
горд да бъда, че съм българин, па ако ще да умра!
На България обричам своята съдба!
© Траян Черноземски Todos los derechos reservados