10 may 2007, 9:34

* * *

  Poesía
711 0 0
Нека бъда твоя крепост
и те пазя от зли и нечестни очи,
нека бъда твой ангел-пазител,
а присъствието ми да не усещаш почти.
Аз вече няма да плача
и разочарование в мен няма да личи,
от съдбата пред тебе не ще се оплача,
а времето не ще оставя върху мен следи.
Ще ти говоря за щастие,
докато сам не повярваш в това
и когато заедно срещнем нещастие,
ще се усмихнем заедно пак след това.
Ще ти говоря само за вяра,
ще ти мълвя заклинания за надежда,
ще намирам все за болката цяра
и хубавите спомени ще ти подреждам.
Нека бъда твоя пристан, твой дом.
Идвай нещастен, ядосан, уморен.
След неочаквано предателство, след тежък погром,
идвай винаги само при мен.
Намери при мен топлината.
Потърси ме, дори само когато боли.
Нека бъда само твоя в тишината,
дори само тогава, когато боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Тополарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...