10 may 2007, 9:34

* * * 

  Poesía
535 0 0
Нека бъда твоя крепост
и те пазя от зли и нечестни очи,
нека бъда твой ангел-пазител,
а присъствието ми да не усещаш почти.
Аз вече няма да плача
и разочарование в мен няма да личи,
от съдбата пред тебе не ще се оплача,
а времето не ще оставя върху мен следи.
Ще ти говоря за щастие,
докато сам не повярваш в това
и когато заедно срещнем нещастие,
ще се усмихнем заедно пак след това.
Ще ти говоря само за вяра,
ще ти мълвя заклинания за надежда,
ще намирам все за болката цяра
и хубавите спомени ще ти подреждам.
Нека бъда твоя пристан, твой дом.
Идвай нещастен, ядосан, уморен.
След неочаквано предателство, след тежък погром,
идвай винаги само при мен.
Намери при мен топлината.
Потърси ме, дори само когато боли.
Нека бъда само твоя в тишината,
дори само тогава, когато боли...

© Диляна Тополарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??