Искам да изпия чаша вино с теб.
Да е спряло времето разсеяно.
Парещо докосване -лепнещ топъл мед
да се втурне с виното по вените...
Дето мине-грижи да съблича.
Да избяга в ъгълче на устните.
Кехлибарено по шия да се стича,
в капка ароматна да се спуска.
Да го гонят устни очаровани,
жадни със любов да го изпиват.
Да прегръща стаята неонов
сумрак тръпнещ,с роза и ванилия ...
04.12.2006
© Ружена Todos los derechos reservados
ще се замисля, чаша ще изпия
Шегата настрана ... стиха ти е много хубав.
Поздрав и усмивка.