21 mar 2005, 15:14

Черна дупка

  Poesía
1.5K 0 0
Като черна дупка ти поглъщаш
всичко хубаво и светло.
Само злото ти познаваш,
черно е за тебе всичко земно.
Ти полетя с разперени криле,
а Слънцето закрито не блестеше.
Мракът приюти коварни зверове
и злото на земята все растеше.
Черна дупка на черното небе -
това бе ти за всяко същество,
по - черен бе от всички зверове,
но върна се предишното добро.
Черна дупка беше, но преди,
сега покварата се изпари.
На земята вече няма и беди
и не може никой да й навреди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Лалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...