21 mar 2005, 15:14

Черна дупка

  Poesía
1.5K 0 0
Като черна дупка ти поглъщаш
всичко хубаво и светло.
Само злото ти познаваш,
черно е за тебе всичко земно.
Ти полетя с разперени криле,
а Слънцето закрито не блестеше.
Мракът приюти коварни зверове
и злото на земята все растеше.
Черна дупка на черното небе -
това бе ти за всяко същество,
по - черен бе от всички зверове,
но върна се предишното добро.
Черна дупка беше, но преди,
сега покварата се изпари.
На земята вече няма и беди
и не може никой да й навреди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Лалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...