2 feb 2010, 10:34

Черна сянка 

  Poesía » Otra
752 0 1

Тя не щади никой!
Тя не знае свои и чужди!
За нея да взема души е работа целодневна.
Какво ли ù беше направило моето малко и свидно дете?
Малко и сладко момченце, станало вчера на две!
Изпразнувало вчера рожден ден, изпълнено с радост и смях!
А днес го самичка погребвам... сърце и душа ù погребвам!
Жена съм на 25, останала сам-сама на света...
И детенце вече си нямам, какъв ли съм сторила грях?
Мое малко чернооко момче, ще те жаля дог'де жива съм аз!
Мое малко и свидно дете, почивай във мир под земята!

10.01.2010г.
Надя

© Надежда Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??