28 jul 2007, 13:21

Черна тъга  

  Poesía
1247 0 4
 

И ето, вън е пълната тъма
 и сякаш няма край гората.
Във нея песен чувам аз сега
и пристъпвам плахо към блестящата река...

Протягам аз ръката бяла и
чувам - някой шепне с нежен глас.
Откривам бавно самотата
и за миг погивам в късен час.

А отсреща, черна и висока,
ме подканва смъртта
да открия там, във ада,
своята изгубена душа!  

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво много е хубаво!
  • На мен съшо ми харесва. Много е хубаво
  • мерси мн се радвам че се е харесало имам и по хубави работи
  • Добре дошла, Юли!
    Много добро начало!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??