На тържище за бедни  

и празни души.

Черен гарван кацнал   

на един кол и сам стои.    

Стои и гледа…

Празните доводи...

Как всички се ръководят

от различни, измислени поводи.   

Всяка частица. Всяко нещо 

си има своето предназначение.  

За всяка трудност или задача 

си има подобаващо решение.     

Птиците отлитат на юг. Знаят,

че там ще намерят топлината.

За да преживеят

и си свият гнездата.

Всяко нещо е поредица

от свързани събития.

В голямото си разнообразие

от популации и различия.

Ветровете се гонят

по старата поляна.

Греховете се въртят

като на кинолента на екрана.

Нещо. Някой от горе…

Всичко следи и наблюдава.

Не може някой да получи или да не получи,

нещо което не заслужава.

Всичко се знае

от висшите сили.

Дори когато жената лъже мъжа си

и му говори на „мили“.  

Град като град. Изпълнен със страдание. 

Мъка и болка е в този град… 

С нищо кой знае какво не се отличава 

от другите градове, освен с пошлият си разврат.

Черният гарван продължава мълчаливо

да гледа на хората глупостта.

Знаеше, че няма до нищо добро да достигнат,

освен до голяма беда.  

Знаейки, че скоро моментът 

на разплатата ще се появи… 

И всяка бедна и празна душа 

в огънят ще изгори.

В извратените представи на обществото, 

разголени блудници се разкарват. 

И единственото в което се представят е,   

че само разврат и грехове докарват…

Денят е слънчев…         

Черни облаци се приближават…  

Наближава времето, когато грешниците  

ще получат това което заслужават.

17.10.2021г.                                                                                                   

13 стиха

Автор: Венци Вълков