22 jun 2007, 16:35

Човек трябва да обича

  Poesía
722 0 1

За една любов жадувана
в една посока караме
и с всяка секунда погубена
за старото славно тъгуваме.


Една усмивка трудна гоним
с едни последни сили,
през тъмната гора ний бродим
към това, което сме родили,


към това, което някога сме били
пътуваме през облаците небесни
и когато внезапно, тъжно завали
убиваме надеждите си със песни,


а тъмната гора до нас мълчи
от срам заради греховете наши
и вековното дърво само стърчи
спира хората със стражи.


Спира ги да не унищожат нататък
красотата - единствена, последна,
защото може за момента кратък
да я убият с грешка вредна.


Но хората продължиха без думи,
продължиха към тъмния тунел.
Само една жена крещеше "Върни ми!
това, което, животе, си отнел!"


Само тези думи отекваха в небето
и от тях клоните танцуваха,
но в тъга завариха сърцето,
в което надеждите тъгуваха.


Но хората вървяха напред към Рая,
където няма да има вечна самота,
тръгнаха и бавно стигнаха до края
и видяха що е красота...


Мрачната гора изчезна, птичките летяха,
цветенца и играещи дечица щастливи
радостни песни силно крещяха
и бяха просто... красиви!

Но видяха едно момиче само,
което седнало бе на земята
до едно старо, вековно дърво
и докосваше с пръсти тревата.


То с тетрадка бе в скута
и когато до него отидоха хората,
момичето тетрадката пробута
и каза им да погледнат природата.


И хората погледнаха бързо и видяха
красотата... тишината... радостта,
но думите на момичето не разбраха,
може би заляти от гордостта...


Но една жена написаните думи прочете
и усети как мисълта й протича,
с всичка сила пред народа изрече
"ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ОБИЧА!!!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...