В чуждите очи не мога да намеря себе си,
там виждам само омраза и ненавист.
В приятелските очи,
не се долавя нищо освен проклета завист...

Липсата на познатото
ме кара да се мразя.
Учат те да цениш святото,
а аз дори сърцето си от болата не мога да опазя.

В чуждата подкрепа
се крие само ярост и презрение.
Нямам нужда от ничия опека,
нямам нужда от ничие подкрепление...

Аз сама ще се избавя,
или сама до дъното ще се удавя.
Но знам,ще се радвате накрая,
мразите ме каквото и да направя...

Ще живея сама,
щом така е най-добре.
Ще бъда тъмнина,
ще изтръгна своето сърце...

Ще гоня себе си докато не се намеря някъде там..
Там,където принадлежа..
На света нямам какво да дам,
искам сама без чужда намеса да съм щастлива или живота си да опропастя...

Помощ от приятели не искам,
достатъчно от вас изпатих.
Ако трябва на сякна ще приличам,
ако трябва ще се отуча да те обичам..

Щом съдбата щастието ми отне,
аз оставам жива без да живея.
Щом един мъж сърцето ми превзе,
и без "приятелска" радост ще оцелея...

А сега нека съм сама,
нека се боря сама,заслужих го.
Нека не позная вече любовта,
по-добре сама,отколкото с когото и да е..

Нека всички да ме мразят,
нека да ме презират щом на тяхното не става.
Нека само омразата към мен да пазят,
но никой доверие за ненавист не дава...

Чуждите очи
виждат само това което им е угодно.
Не виждат ничий сълзи,
добро е това,което за тях е изгодно..
И за приятелките всичко правят,
па макар и без сърце да те остсвят....