Стоя пред белия лист
и се чудя как да ти опиша
в един прекрасен стих
сърцето ми какво изпитва.
Красивото чувство, което
във всеки изминал ден
стопля ми сърцето
и събужда нежното във мен.
То породено е
от твойта топлина,
която грее ме
винаги през нощта.
Обичам те
и сърцето си ти давам,
на тебе вричам се
и завинаги твоя оставам.
© Цветомира Иванова Todos los derechos reservados