4 sept 2006, 11:40

Циркът в южния парк

  Poesía
776 0 1

ЦИРКЪТ В ЮЖНИЯ ПАРК

     "Всеки зрител носи в театъра 
     своята акустика." Ст.Лец 

    еквилибристи

Обещах да те сънувам,
....вместо да те изтрия.
Обещах да те целувам-
ти отвърна с магия.

Обещах...
Аз само обещавам...
И така докато
най-накрая не стъпя
на тротоара /под светофара/
в близост до
Южния парк.
А защо не току пред
вратите на София Ленд!

Хлъзгава, лепкава трева –
пирамидата се срина.
Сблъсък – хвръкна глава –
нещо вляво изстина.

           клоуни

Клоунът...
е с пола, някъде
до прасците,
клоунът е със маска.
Той опитва сега свойта
сетна гримаса /пудра, нос/
хех, готово
струва ми се е бос,
но облечен във слово...

Как ли ще се реши
да погледне към хора..
В този тягостен миг
във очите надежда -
пак изскубнала вик
в клоуна се оглежда.

И аплаузи валят
пред разбитата сцена
здрав е техния свят,
а душата ранена.....


"Не плачи, защото е свършило,
усмихни се, защото е станало."Маркес
Ще се постарая....Благодаря ТИ !!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно стихотворение!!!
    Много ми хареса втората част за клоуните!!!
    Поздрави, Мери!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...