...Да, искам повече от всичко на света...

...И дойде мига, отново и отново

пак и пак, пак, пак, пак...

Искам да ти кажа и покажа наведнъж толкова много неща,

но не мога и не бих могла да изразя всичките си чувства към тебе...

Цялото време на света няма да ни стигне, защото просто се обичаме!...

Цялото време и след него дори-И да, искам повече от всичко на света...! 

И двамата знаем, защото го чувстваме вътре-това чувство наше едва сега започва!...

И всеки ден започва отначало, всеки живот също отначало, но начало безкрайно...

Една приказка безкрай, един реален сън, една любов в която участваме неспирно...

Една история, по истинска от всичко, в която ние сме героите, създаващи легенда...!

Героите на всяка дума, на всяко дело, на всеки жест и нежност, на всяка въздишка

и всеки трепет, на всеки шепот и грохот, на всяка прегръдка и целувка, на страстта...!

Героите на приятелството и любовта, на малките велики моменти, на живота в живота...

и днес в този миг, отново и отново, пак и пак...-Да, искам повече от всичко на света!...

Благодаря ти, че се появи без да се усетя в някой миг, някъде във времето...:

Ти си човекът, който неочаквано съм чакала и който ще продължа да чакам...

Благодаря ти, че си моите светлини и бъднини, всичко това което изживявам...

Благодаря ти, че си моите мечти и фантазии, болките и сълзите ми, слънцето...

Благодаря ти, че си ми луната, че изпълваш душата ми с мир и хармония...!

Благодаря ти, че си нощите и дните ми, че ме осветяваш и ме пазиш вечно...!

Благодаря ти, че си бурята, която ме застига постоянно и от която няма да се измъкна...!

Благодаря ти, че си моят огън и живот, моето небе и земя, че си въздухът и водата...

Благодаря ти, че искам да се боря, че ще премина през ада, за да ми бъдеш рая...

Благодаря ти, че си моето преди, сега и завинаги, че си моите вечери и утрини, вечността...

Благодаря ти, че си това което си, че си любовта ми, че с теб мога да съм себе си най-накрая...

Благодаря ти, че с тебе мисля и чувствам, че с теб може да се вярва и съществува в любовта...

и не мога да спра да благодаря на живота, на съдбата, на вселената, на Бога, че ме намери...!

Благодаря, че в теб срещам всяка секунда, човекът за който винаги съм се молила и мечтаела!...

Благодаря, че сега когато си тук в мене и аз в тебе, живота е безценен, че във всичко се осмисляш го винаги...!

Благодаря, че съм нетърпелива да слеем живота си отново и да го изпълним с мигове красиви...

със сладки и пламенни срещи, със бъдещи спомени и мечти, с тръгване и завръщане...

Благодаря, че се имаме и се обичаме, че сме един в другиго каквото и да става винаги...!

Благодаря, че любовта в нас е проклетия и благословия, че е кошмара-мечта, най-голямото бленуване...!

Искам да ти кажа и покажа наведнъж толкова много неща,

но не мога и не бих могла да изразя всичките си чувства към тебе...

Цялото време на света няма да ни стигне, защото просто се обичаме!...

Цялото време и след него дори-И да, искам повече от всичко на света...!

И двамата знаем, защото го чувстваме вътре-това чувство наше едва сега започва

и всеки ден започва отначало, всеки живот също отначало, но начало безкрайно...

Една приказка безкрай, един реален сън, една любов в която участваме неспирно...

Една история, по истинска от всичко, в която ние сме героите, създаващи легенда...!

Героите на всяка дума, на всяко дело, на всеки жест и нежност, на всяка въздишка

и всеки трепет, на всеки шепот и грохот, на всяка прегръдка и целувка, на страстта...

Героите на приятелството и любовта, на малките велики моменти, на живота в живота...

И днес в този миг, отново и отново, пак и пак...-Да, искам повече от всичко на света...!

...Благодаря ти, че си моето удивление,

 моето желание,

моето съществуване,

че да, искам повече от всичко на света...

да пишеме, да създаваме, да живееме

неми и слепи, тайни герои...!!!...