Да можех, братче...

10 jul 2022, 16:22

Poesía

720 1 4

Да можех, мило братче, да намеря

думи, дето да ме излекуват.

Да можех всеки връх да изкатеря

да се изморя, да не будувам.

Да можех песен, братче, да запея

за мама и за татко, да теша.

Да можех тази болка да излея,

да спре душите крехки да руши.

Да можех, мило братче, да ти кажа

стотици пъти колко си любим.

Да можех цял живот да ти доказвам

за мене колко скъп си. И един!

Да можех, мило братче, но не мога...

И сутрин вместо сълзи зарад теб –

отгоре, зная, гледаш ни с тревога –

събирам тихо болката в куплет.

Не лекува, мило братче, ала знам,

сделка имахме безгласна двама,

че остане ли един от нази сам,

силно той за обич ще се хване.

И ще стиска, мило братче, здраво,

ще я носи в спомен дотогава,

докато спре сърцето му кораво,

болката в земята ще стовари.

И отново, мило братче, ние с теб,

тичайки в небесните поляни,

ще се смеем и ще пакостим без ред,

заедно, щастливи и засмяни....

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Донята (Елза Тодорова)

2022-07-11T19:14:05+03:00

Благодаря, Анна! С този конкурс бяха повдигнати и много по-важни теми от загубата. Така че, стискам палци победителят да е социално отговорен човек.
Човек (Анна Станоева)

2022-07-11T11:56:34+03:00

Успех!
Донята (Елза Тодорова)

2022-07-11T09:21:33+03:00

Благодаря, Скитница!
Скитницa

2022-07-11T00:53:16+03:00

Прекрасно посвещение! Съжалявам за загубата ти...
Гласувах и ти желая успех!