Да пиеш света

Гмуркай се, давай напреде,
давай в безкрайната шир,
гмурни се и аз подир тебе
ще пия от сладкия вир!

В живота гмурни се,
изпий го докрай,
въздух вземи си -
не е ли рай?

Не пееш ли песента
на душата ти вечна,
не чувстваш ли зимата
твърде далечна?

Не виждаш ли как
без скръб и печал
те чака светът,
претръпнал, примрял?

Хайде, гмурни се
да видиш сега,
да видиш що значи
да пиеш света!