Как искам да извикам: Не ми пука
за теб!

Как искам да кажа, че сърцето
мое е от лед.

Как искам аз да те забравя още
днес…

Но не! Не мога!

Защо? Защо, за Бога?

Макар да си имам достойнство и да
казвам,

че не боли, вътрешно в
мене  сърцето умира и много тъжи.

Защо ме остави? - Крещя в тишината…

И само нощта ми показва колко е
слаба в мене жената.

Сърцето ми вече го няма.

То е пленено от силна измама.

Щом не ми вярваш - върви си!

Щом в мен се съмняваш - върви си!

Не искам да бъда с човек, който на думи не вярва!

Думи, родени от истинска обич и плам.

Ти вярваш на другите - от това ме боли.

Ти вярваш на чуждите - в мен вече вали.

Как искам да викам, да крещя, и да плача…

Ти повярва на нея… ЛЪЖАТА!!!

Ти си толкова жалък, а в душата ми толкова малък…

Ти не ме заслужаваш - щом вяра ми нямаш.

Да! Боли ме, не ще го отричам!

Но ти си върви и за мен забрави.

Остани си със нея… с лъжата.

И запази спомена... с добротата!!

Надя                                     
22.08.2004г.