Да пребъдеш...

Моя, побеляла вече, Родино,

поробвана столетия и оцеляла,

дали сега, когато си свободна,

ще можеш ти от нас  да се опазиш?

Прости на тези, дето управляват,

забравили за жертвите, пролели кръв за теб,

прости им гнусното предателство,

лишили от достойнство нашия народ.

Сега те водят към Европа,

та ти си там от цели векове,

какъв позор, след толкова страдания

да бъдеш във модерно робство.

Какво ми шепнеш ти, Родино,

със стенещ глас от болка и тъга?

Ограбена, продадена, предадена...

простила си... простила си на своите чеда!?

Дали те заслужаваме, Родино,

дали  сме предани на теб до край?

Защо ли като вълци се изяждаме 

в борба за власт, пари и суета.

Обичам те, Родино, обичаме те всички,

кълнем се в теб, пред теб, за теб,

дано пребъдеш цяла за децата ни,

за тях да съхраниш ти цялата любов.  13.08.2010г.