Да присъствам или да бъда присъстващ

           ЩЕ   ПРИСЪСТВАМ  ПАК

Празник; клас; цветя; оркестър - за всеки е мечта,
 след тридесет години да идеш на среща с младостта.

Спомена в мъглата на годините дали ще изясни:
кой, защо и кого е харесвал в училищните дни?
С престижните професии улучили целта,
крачките уверени ще танцуват във нощта.

Мечта от лета отминали да докоснеш с танц сърцето
на момичето, което от съдбата твоя бе отнето.
Да наметнеш раменете ù с длани в нощния хлад
и да възкръсват мислите ви от живота млад.
Годините са заличили много, но ще те намеря в тях
моето момиче и влюбения момък, който бях.
Помня, през чин един в класа стоеше, не бе далече,
но как епохата от лозунги ограби мен, а теб отвлече!

Защо между поканените са само учители любими,
които години окриляха всеки с поглед, дух и думи?

Къде са “будителите” с показалки като бухалки,
с тях личности всестранни изграждаха от децата малки?
Ежедневно вграждаха в ума ни закони, теореми,
дума не допускаха за чувства и свободни теми.
От стенвестници ни стреляха с “братска” любов,
и заравяха младежки копнежи в гробния ров.
Крещяха лозунги за нова любов революционни поети, 
но се кланяха на парвенюта с партийни билети.
Във века на мумии лежащи разложени във пантеони,
да им се кълне в любов, властта задължаваше милиони.

 Строихме здраво, но какво не стигна та се срина този строй?
Няма ли кой да отговаря за вината. Или има? Къде е той? 

Омразната за всеки тиран Свобода беше набутана в яма.
Научно описана, но я усетихме чак когато нея я няма!
Завзеха ума на деца и младежи, но не и „зрънцето”
на любов пулсираща, като цунами в зова на сърцето.

Разделяме се един по един завинаги, приятели,
но мразя да ни сочат на строя гнил за жалки наематели.
С мнозина в тази епоха разбихме тухла вековна в стената
на мавзолеите с мумии, които забраниха душата.

Ще откъснем от сърцата си свободата оцеляла в тази борба
и любовните чувства нецелунати от човешка съдба.
Ще прехвърлим с тях „зрънцето” зад гилотината на тази стена,
за да живее любовта свободно в кръвта на нашите деца!

Простете, че на тази среща ще бъда липсващ в този клас,
 извинено отсъствие ми напишете на масата пред вас.
Обещавам ще бъда постоянно присъстващ, щом знам това,
че чувствате като мене: миналото и бъдещето точно така!




24 Май 2014г