lorsa (Лора Димитрова)
96 385
8 dic 2009, 0:30

Да замажеш положение... 

  Poesía » De amor
957 0 13

 

В ръцете му ставах на пясък -
 той не знаеше
как да предпази сърцето ми
 и го превръщаше в плясък,
 скрит
 на пустинните птици в крилете.
Бях песъчинка в окото му.
 Не знам как издържаше
да
 не премигне,
 когато сълзеше животът ми
 от страх,
 от безсилие...
 ... от недоимане.
 Трябвах му като часовник -
 всяка минута да вижда през мене,
 през тънката пясъчна струя
 на чувството ми
 за любов
 в непотребност.
 ... И така изостави ме в ятото.
 Изтече минутата.
 В дъното
 спрях.
 Примигна.
 И с ужас прозрях го -
била съм
 в очите му...
... хвърлена прах.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??