24 abr 2010, 20:15

Да знаеш да чакаш...

  Poesía
6.3K 0 21

 

 

 

 

 

 

 

                            ДА   ЗНАЕШ   ДА   ЧАКАШ...

 

             _________________________________

 

 

 

 

                            Да можеш да чакаш.

 

                            Да знаеш да чакаш.

 

                            Да дойде на всичко.

 

                            И Време.  И ред.

 

 

 

                            Да мислиш с Любов, Вяра и Скромност...

 

 

 

                            Дори и когато на всички край теб.

 

                            Само унилост в очите следиш.

 

 

 

 

                            Това е  И З К У С Т В О !!!

 

 

 

 

 

 

 

 

                             2010 г.

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Магдалена!
  • мъдро и хубаво, чудесно казано!
  • Скромността не ми позволява да твърдя, че аз съм го овладял...
    По-добре да говорим за лирическия ми герой.
    Благодаря ти за добрите думи!
    Здравей !!!
  • Добре е, че ти самият си овладял това изкуство,Вики.Ако нямаше вярата, любовта и скромността на поета, не би намерил за себе си, нито би посочил на другите спасителния бряг сред морето на униние-
    то и бездушието.
  • Доверено Момиче - с признателност.
    Уви, Плами! Де да беше само...
    Здравейте !!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...