Вяра (Христина Стоянова) Вяра (Христина Стоянова)
13
30 jul 2007, 23:05

Дали...

  Poesía
772 0 3
             "ДАЛИ..."

Попитах  Слънцето -
             къде да те открия -
дали докосва те, с лъчи...
Попитах Вятъра -
             дали по теб се вие,
облива ли те
                     с моите...
                                 сълзи...
Попитах Месеца -
               при теб дали е слизал -
ей тъй - за малко -
                          "на кафе"...?!
... Попитах Болката -
с какъв ме нож прониза?!
Как  Любовта превърна
                                  във море?!...
Море - красиво,
                          нежно,
                                    живо,
море - спокойно и...
                              свенливо...
Или пък - пламенно и
                                       буйно,
море -
             ревящо,
                       диво,
                                струйно...
... Попитах Меката дъбрава -
приела ли ме би,
                            със теб...
Попитах Тихата забрава -
                 забравих ли те?!...
                                              ... Мина век...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0