Нощта превзе небето бавно

По – бавно от всякога преди

Погълна всичко, жаждащо и безпощадно,

Но мислите ми не можа да победи.

Усетих върху кожата си вятър хладен

И за миг странно възхищение ме облада

Как под допира му, хищно жаден

Ефирен танц подемат самотните есенни листа.

Но твърде скоро чувството изчезна

Непрогледно страшен стана мрака

Потънах пак във мойта вечна черна бездна

И съвършено знаех там какво ме чака.

Сянка демонична появи се в тъмнината

И впи във мен поглед свирепо студен.

Но  наивно, без мисъл, аз улових му ръката,

Отдавна потънала във взора зелен.

Тогава във моята бездна

След като вкопчена в него тъй дълго стоях,

Вгнезди се парлива мисъл грабежна,

Че всъщност никога нищо да държа не можах.