1 dic 2006, 0:02

Ден на смъртта

  Poesía
765 0 1
Замръзнало небе
плячка на мрачното сърце.

Призрачно лице
в бяг на коне.

Разтопено слънце
от студени ръце.

Порцеланов ден
в ледена сълза
по кристалната душа.

Дъжд от листа
върху опустошената земя.

Ледена съдба
покрита с топлина.

Замръзнало море
като кърваво парче.

Тъмна светлина
в празнична самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миличка!Не мисли толкова рано за смърта!Младостта е по силна от нея!Изживей младостта си-смърта може да почака!
    Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...