ДЕН ОТ СИРОМАШКОТО ЛЯТО

След толкова дни в мъгли обвито

небето се отвори приветно.

Слънцето ни огря любовито -

топлинка ни изпрати сърдечно.

Може да са дни, може да е ден,

но днес се и душата отваря.

Човек не може все угрижен

да носи през живота товара.

Слънчевият ден е празник за нас,

миг за почивка в дните сурови.

Слънцето приветстваме в този час,

Бог да го наречем сме готови.

През есента най-мило ни е то,

най-нежна неговата целувка.

Почакай ти, сиромашко лято,

тъй скъпа ни е твойта милувка!