Денят и Нощта
blueneo & Белоснежkа
Роден из слънчеви недра на Светлината,
живея, търсейки усмивки, доброта...
събрал във шепи топлите лъчи – Зората,
за теб ги пазя... да ти ги даря...
Дете на звездна Нощ – омайна... тъмноока,
рисувам сънища, плета вълшебства и мечти...
нозете търсят вярна, истинна посока...
душата бяла твойто име ми мълви...
Понася вятърът на птица песента...
глава отпускам и притварям си очите –
долавям дъхавия аромат на есента...
цветя-звезди блещукат ти в косите...
Не е ли сън? Пробуждам се в тъмата,
дочувам шепотния меден зов...
стоиш пред мене – сякаш непозната,
но аз сънувал съм те винаги, Любов!
При теб дойдох, по лунната пътека,
на устните ти ледни пламъче да дам,
за търсещото ти сърце – искра утеха,
ръката си да сложа в мъжката ти длан.
Докосвам те с очи и огънят ме пали...
понасям те във вихрен танц... летя...
в ръцете ми възраждат се угаснали пожари,
магичен кръг – аз пръстен ще ти подаря...
В гръдта жаравата на пепел ме превръща –
очи-светулки греят с блясъка на нежността,
и сякаш в мен едва сега животът се разгръща –
възкръснала от тъмното душа за любовта...
На пролетния Ден съм син. Дете си на Тъмата!
Завинаги със този пръстен... вричам се –
навеки искам те – открих във теб Жената...
две думи ти изричам аз: "О б и ч а м т е!!!"
21.11.2006г.
© Гергана Шутева Todos los derechos reservados