През деня не ми обръщай внимание
не ми вярвай,
тогава не съм истинска.
През деня се смея,
танцувам и пея,
ходя винаги с усмивка,
прегръщам всички покрай мен,
щастлива съм.
Но вечер,
обърни ми внимание,
повярвай ми
тогава съм истинска.
Вечер,когато съм сама
ела да ме видиш тогава
ела да ме видиш затворена между четири стени
как допивам поредната чаша с вино,
паля поредната цигара
и бърша сълзите, стигащи се по бузите ми.
Ела да ме видиш как се съсипвам заради теб
ела ме попитай защо не се смея.
През деня не ми вярвай.
Вечер съм истинска.
© Стефани Todos los derechos reservados