8 oct 2010, 22:05

Дете на мъката

926 0 7

на Zzig-zzag

 

Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,

задъхваща се в ужас и във самота,

защо с завеси черни е покрила прозорци,

непропускащи лъчите на слънчевата светлина?

Дете на мъката,

с какво съдбата е закрила на радостта лицето,

на щастието и на лазурната небесна синева?

 

Вдигни лице, заслушай се във полъха на вятъра,

във песните на славея, във шепота на звездните простори,

във ромона на малкото поточе,

пробиващо си път през тежки камъни, затлачени дерета,

изпълнено със вяра, смелост упорита,

в гората тъмна търсещо простора,

огрян от слънчевата светлина.

 

Избраници са хората,

които воала чер на мъката отмятат,

политайки в духовните простори, където себе си откриват,

изпълвайки душите си със светлина духовна,

напълвайки ръце със дарове велики,

донасяйки ги до душите, застинали, замръзнали,

оплетени във мрежа черна, илюзия, която тя е само.

 

Вдигни ръцете си нагоре,

очите затвори, отправяйки душата към звездите,

блещукащи и канещи духовни тайни да откриеш.

Душата си освободи от клетката на черната ти мъка,

не е тя рожба на света ни земен,

величествена, мощна, огромна, силна и могъща

обхваща тя във себе си безкрайни мирови простори.

 

Познай ти себе си и не оставяй лъжи, миражи и заблуди

силата ти да изпият;

разбий на клетката стените и политай,

свободно дишащо дете с божествения си произход,

повярвай в себе си и в бъдещето на духа ти,

кат’ капка малка, която във море духовно от душите плува.

 

Илюзия е самотата само,

обърнало сърцето погледа навътре,

не вижда то просторите небесни,

не чува повика на братските сърца, които

с отрязани крила в калта на мъката се гърчат,

загубили надежда свята

и куража за светлина и свобода духовна.

 

Подай ръка и поеми ръката

на братските сърца с душите оковани,

строшете обръчите, заедно полетете

към бъдещето светло, сияещо на хоризонта.

 

Обичай и бъди обичано дете,

обичай всяко цвете, росна капка,

бурята и ветровете, брулещи листата,

душите в мъката, искрите на надежда във сърцата.

Че пролет нова винаги долита със надежда, с вяра

и с огромна сила, от бурите останала тя несломена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много ми хареса ... благодаря за милия жест ... (: (: (: когато прочетох имайла ти ми избиха сълзи на очите ;( (: (: (: мерси ...
  • Благодаря ви Николина и Марчела! Мили поздрави!
  • Много ми хареса.
  • Поздрави тук
  • Благодаря джуди, благодаря боромир! Дано наистина даде сила на душата за която е написано!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...