на Zzig-zzag
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина?
Дете на мъката,
с какво съдбата е закрила на радостта лицето,
на щастието и на лазурната небесна синева?
Вдигни лице, заслушай се във полъха на вятъра,
във песните на славея, във шепота на звездните простори,
във ромона на малкото поточе,
пробиващо си път през тежки камъни, затлачени дерета, ...