Деветата нота

В самотната вечер и китарата е скучна,

а някъде отдалече в нощта беззвучна –

чува се тъжен тон – гласът на живота

и чувствителен стон на деветата нота.

Счупеният спомен още от болка кърви,

към съня бездомен самотата все върви,

китарата стара допира последната кота,

нощта е в разгара, тъжи и деветата нота,

в тишина гола – пак облечена е нощта –

утрото с ореола е по-умно от вечерта.