7 dic 2010, 16:07

Дим от въздишки

  Poesía
1.1K 1 2

Дали бе за мене, дали бях за теб.
Онази прекрасна въздишка,
която стопява сърцето от лед
и пали го с пламъци чисти!

Гори - не, догаря пожарът сега.
В нас тлеят дните предишни.
До теб съм, до мен си, а в нас самота.
За всички - потребни, за двама - излишни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Белла!
  • Щом пожарът не е съвсем затихнал,възможно е да се разгори отново!
    Пожелавам!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...