17 jun 2011, 12:45

Диптих за България

  Poesía » Civil
1.6K 0 3

ДИПТИХ ЗА БЪЛГАРИЯ




ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

отъ Петъръ Осоговецъ – богомилски жрецъ
За съдбата на народите – 956 г.

"...И духна тогава Богъ въ простора – и осьни съ бежествено
мановение Мльчния Пътъ, та рой свьтли ангели се родиха тамъ –
и повели Богъ на Мльчния Пътъ да властвува надъ България.
... А България като Огнена Птица ще се възражда изь собствената
си пепель, та до край на вьковеть ще пребъде.
... Защото – гаснатъ звездить една по една. Ала Божиятъ
Пояс ще свьти вьчно – и Мльчниятъ Пътъ ще бъде свьтълъ
саванъ на мрътвата вселена..."




ОДА ЗА БЪЛГАРИЯ

Ти оцеля през вековете - 
закриляна от Млечен път...
Пак раждаш и гранит, и цвете.
И ще пребъдеш – Райски кът!

Родино, бряг и дом на птици!
Море – от златни класове…
Небе от бухнали лозници…
И кръстопът – на ветрове.

Олтар – Светиня и Голгота!
Любов – разпъната на кръст…
Не ме наказвай с два живота.
Дари ми шепа – звездна пръст.

Сърцето – пролетна камбана,
да пръска чисти семена...
Ех, Майчице богоизбрана,
води ме Ти към Светлина!

Летя към Теб, Земя свещена.
Частица твоя... Кръв и плът.
България – благословена...
Трънлив, но свят е Твоят Път! 


ПавЛина СТАМЕНОВА



"Велик Капитан се става – в бурни морета и дълбоки води."
Кетрин Кулман



ЗА ТЕБ, РОДИНО…

Да беше сън – от небесата пратен…
Преследват ни – вълна подир вълна.
Кошмар наяве! Няма път – обратен.
Ни сал на хоризонта, ни платна...

Омаяни – от дяволски сирени –
потънаха – синовен дълг… И чест!
Преситени на думи… Примирени…
Залитаме – от морска болест – днес.

А мислите – по-хищни от акули –
ни мамят в бездни... Луд водовъртеж!
С оръфани души, с изпити скули,
на Сатаната – още палим свещ...

Припяват дружно знатни мекотели,
че там – на дъното – ни чакал дом.
Разкъсват ни вълните – побеснели…
Гребем, с последни сили, слепешком.

Сърцата ни се пръскат – от умора...
Ще стигнем ли, Родино, бряг мечтан?
Сам - Бог ни праща звездния си кораб!
Велик твой Син – ще бъде Капитан...




ПавЛина СТАМЕНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стаменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добри текстове и, меко казано, отвращаващи визии. Необяснимо защо текстовете са два.

    Сърчицата отблъскват. Много, при това...
  • Но пък стиховете са много, много хубави!
  • ако публикувате само по един текст (не претрупан от визуални ефекти, най-вече целувчици и сърчица), то той би "тежал" повече.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...