Дивото цвете...2
на Е...
Тъй както си вървях
по горската пътека –
разкошен цвят видях
на пътя ми напреко.
От него завладян
отбих, да го не сгазя
и коленичих там –
дъхът му да опазя.
И дива красота
с обсебване копнежно
в мига ме облада –
да го погаля нежно...
Потръпнал моят цвят
избухна с аромата
на дивия си свят –
събиран във гората...
От нощната роса
му бисерите бяха,
а звездни чудеса
в листата му блестяха...
... Понеже влюбен бях –
понечих да откъсна
цвета, но осъзнах
съдбата му по–късно...
Дори и подарен
на моето момиче,
от дивото лишен –
цветът ще е безличен...
Без аромат, без чар,
без прелестта си дива –
той за Страстта е дар,
но щом си тя отива!...
18.08.2020
© Коста Качев Todos los derechos reservados