2 ago 2020, 19:55

Длетото на болката

  Poesía
1.1K 1 2

ДЛЕТОТО НА БОЛКАТА

 

Наивно е да мисля, че умея –

чувствата добре да възпитавам,

щом винаги за онзи миг копнея –

със болката да се забавлявам...

Но... разбрах, че тя има и длето,

което сякаш с бръсначи остри

посича – с молитва като при опело:

душата нека "Бог да прости..."

Само че душата жива остава –

и е трудно да не страда, уви!

Макар, че нищо не си заслужава,

за всичко да се проливат сълзи.

Длетото на болката вече без жал,

дълбае до кръв, оглозгва жестоко!

Очите са сухи, в тях само печал –

сълзите отдавна са скрити дълбоко...

С длетото си болката спомен навява:

някога, някъде преди много лета,

любов се родила, която пленява,

сега е търпение с горчива тъга...

Но от тъгата се ражда апатия!

Безразличието е наказание,

за всяка нова проявена симпатия,

носеща болка с много страдание!

 

КАЛИНА ВЛАДИ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Влади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...