11 jul 2006, 12:56

Днес съм ледена жена

  Poesía
1.2K 0 3

До вчера исках те, обичах те,

не ме разбра, не ме обикна ти,

като ненужна вещ отмина ме,

остави само тъжен прах по моите мечти.

До вчера молих ти се, виках те.

Глух ли беше, че не чу?

Като глас във лунното пространство,

бе моя глас, отекващ в твоите уши.

До вчера заслепена бях от страст

и като пред очите на плачеща икона,

свещ остави ти пред моите очи,

сякаш искаше още повече да ги ослепи.

До вчера беше тъй, сега не е,

сега стоиш пред мен на колене,

и молиш ме, искай ме!

Жадувай ме! Обичай ме!

До вчера този номер, мили мой,

можеше пред мен да мине.

Днес не става, днес по-твърда съм

от най-твърдата скала, днес съм ледена жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мег Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...